Писмо - отизив от лекувана болна с детска церебрална пареза (ДЦП)
Юмеихо терапията лекува болката чрез наместване
Детството ми премина в болници и санаториуми. Обичах да наблюдавам как в лекарските и рехабилитационни кабинети влизат много безпомощни пациенти, нуждаещи се от подкрепа и утеха, и тайничко завиждах на добрите хора, които можеха да им помогнат. Мечтаех и аз да работя в такъв прекрасен екип, който да страда с болките на немощните и се радва с успехите на оздравяващите. Беше налудничево от моя страна, защото диагнозата ми е ДЦП, но имах нужда точно от това. Нямаше как мечтата ми да се реализира, но копнежът, които гореше в сърцето ми, не ми даваше възможност да се откажа. В продължение на години правих много неуспешни опити в тази насока.
Но чудото се случи, когато започнах да ходя в една малка християнска църква в град Враца, където се запознах с млада дама. Бях изумена, когато ми предложи да идва у нас, за да ми прави масажи.
Силно ме впечатли не само жеста, но и самия масаж. Беше нещо коренно различно от всичко което ми бе правено до този момент по санаториуми и болници. Извършваше се на пода и обхващаше всяка една костичка и мускулче от главата до пръстите на краката.
Тя ми разказа, че това което ми прави се нарича юмеихо терапия, (наместваща терапия) а самия масаж носи името на своя откривател - Сайонджи. Каза, че този масаж е много полезенен при ставни заболявания, гръбначни изкривявания, главоболия, астма,, както и болки в гърба, кръста, крайниците, мускулите и ставите; безсъние, нощни напикавания при децата, стерелитет при жените и др.
Разказа ми как на един от семинарите, неин колега от Румъния е представил пред тях дете, което тичало, и за чиято пълна неподвижност се съдело само от показаните снимки. А популярността на самия масаж започва от историята на един руснак, който отчаяно търсил лек за неподвижното си дете. Отишъл в Япония при Сайонджи с молба да го обучи на техниките в този масаж. Започнал сутрин и вечер да ги прилагал върху детето и след година резултатите били удивителни - то вече можело да ходи.
Специфичните изпуквания, с които се цели освобождаване на притиснатите нерви и подобряване на кръвообращението при мен не се получиха веднага, но след 10-ят. масаж вече гръбначният ми стълб пукаше дори през нощта при всяко по-дълбоко вдишване. В началото всичко беше много болезнено за мен и аз дълго след това чувствах натискът от безпощадните й пръсти върху тялото си, но след това се чувствах много по-подвижна и самостоятелна. Чувствах особена загриженост в нейната взискателност, която породи нашето искрено, дълбоко и мило приятелство.
Споделих за трудностите, които срещам в откриването на мечтания кабинет и съвсем наивно я попитах дали ще се съгласи да поканим моя лекуващ лекар от Момин проход д-р. Ефтимов да работи в нейния кабинет. Тя се съгласи като че ли на шега, но през един мразовит януарски ден на 2002 г. тръгнахме през преспи и ледове за Момин проход, за да го поканим. Предложихме му да започне веднъж седмично да идва във Враца, за да преглежда хората на място.
Мисля, че той и Ирена Ценова (моята терапевтка) се съгласиха на това нещо само заради огромното ми желание да бъда сред хора.
Осъществяването на тази мечта бе най-големия успех в моя живот. Чувствах се напълно щастлива, пълноценна и удовлетворена. Реализацията на всичко това, засили у мен желанието ми да работя без заплата. Но д-р. Ефтимов не беше съгласен и помоли Иренка да ми дава част от сумата, която оставяше в кабинета. Тя обаче ми предоставяше и своя дял, докато не се изпълни и другата моя мечта - да издам стихосбирка, която да разпространим с благотворителна цел.
Скоро и това беше факт, който отбелязахме с успешна промоция. Поради безпаричието на хората обаче, разпродажбата на книжката върви много бавно. Но най-голяма заслуга за разпространяването й отново има моята прекрасна приятелка Иренка Ценова. Тя и днес подарява от тях на свой близки, а след това ми ги плаща. Със средствата от тази стихосбирка ще се опитаме да издадем и друга моя книга, която да популяризира проблемите на хората с увреждания, а също и да подпомогнем разширяването на дейността в кабинета и неговата модернизация.
За сега той е съвсем обикновен и семпъл. Но колкото по-примитивни са условията в него, толкова по-хубаво е всичко около нас. За човек с увреждане няма по-голяма радост от тази да го приемат като равен и да го уважават там, където цари взаимно доверие и обич. Това се предава и на пациентите. Знаете ли колко щастлива се чувствам, когато те ми казват, че моята усмивка им връща вярата?
От две години с Иренка сме почти непрекъснато заедно; себераздава се и прави такива неща за мен, каквито едва ли друг човек би ги направил с такава лекота и сърдечност. Сигурна съм, че по-грижовен и всеотдаен човек от нея едва ли ще намеря. Всичко с нея е толкова весело, забавно и приятно. Когато сме заедно можем да се храним и говорим с часове, без да усетим как време то лети.
Това лято по време на почивката, Иренка покани в Момин проход и свой колега, който също се занимава с юмеихо терапия, но с две степени по-нагоре от нея. Всъщност това го прави един от най-добрите в страната. (За България те са двама, а в световен мащаб са само пет.) Той каза, че заболяването ми е лечимо, но са нужни системни масажи в рамките на две-три години. Лечението, което трябва да се прилага включва освен масажи, гимнастики, вани с билки, електростимулация, подходяща диета хорс терапия (конна терапия) и др. Напълно вярвам на думите му, защото видях как и той се себераздава. След като ми направи един три часов масаж, аз бях без болко успокояващи лекарства, със стабилна и свободна походка цели 40 дни. Имах усещането, че под натискът на неговите пръсти, изкривеното ми тяло наистина заема правилната поза. Чувствах се така, сякаш безпощадните му ръце извършваха сложна хирургична намеса. Всичко беше много болезнено, но си струваше да се изтърпи.
Благодарна съм, че намерих хора, които толкова много са загрижени за моето подобрение, че не щадят време, усилия и труд в постигането на тази цел (независимо какво ми коства това). Нещо повече - когато си в ръцете на такива добри специалисти, всяко движение и дума от тяхна страна, вдъхват такава увереност и сигурност, че това, което правят е за твое добро. Тогава някак си неусетно започваш да изпълняваш всичко, което изискват от теб (дори и когато ти наредят да не мислиш за болката).
Не предполагах, че може да съществува такъв вид терапия, но смътно усещах, че от нещо подобно се нуждае всеки човек с моето заболяване. През целият си живот до сега съм била подлагана на какви ли не процедури, без особен резултат, (просто системата, по която се работи в болници и санаториуми е съвсем различна.). Юмеихо терапията обаче дава реални шансове за подобрение, и то за две-три години. А терапевтите, от които получих тази надежда са не само взискателни, но и безкрайно човечни.
За такъв всеотдаен и загрижен специалист си мечтаех още като малка. Често го сънувах. Мислих си, че когато порасна ще се опитам да намеря чрез обяви човек, който системно да се занимава с моята рехабилитация. Но и без обява вече имам двама, които лекуват не само тялото, но и душата ми, чрез отношението си към мен Сякаш самият Бог ми ги подари, в отговор на безпомощните ми стенания през дългите безсънни нощи, когато лекарствата и всяко друго лечение бяха безсилни пред ужасните болки, които не ми даваха покой. Знаете ли колко обнадеждена се почувствах, когато разбрах, че чрез тези масажи проблемите могат да се отстранят? Представяте ли си как се чувствам сега, когато болките вече не съществуват и отново се радвам на здрав и спокоен сън?
Понякога си мисля, че не е възможно всичко това да се случи с мен. Но то стана, когато започнах да споделям в безмълвни молитви с Бога всички свои терзания и мечти, опитвайки се да ги приведа в хармония с Неговата воля, каквато е разкрита в най-мъдрата Книга на света - Библията. Резултатите говорят сами за чудната Му намеса, нали?
Любовта и добротата, с които съм обградена ме карат да копнея да ги споделя и с други! Затова с Иренка насочихме усилията си към търсене на база, където да създадем център по юмеихо терапия. Целта ни е да съберем на едно място най-добрите специалисти, занимавали се с моето лечение. Имаме и други замисли, с които ще се опитаме да облекчим животът на всеки, който ни потърси.
Вярвам, че чрез масажа на Сайонджи, екипът около мен може да бъде полезен на много хора, които отчаяно търсят лек за себе си, за свой близки, роднини или деца. Навярно това ще е единственият начин да се избавят от ужасните, сковаващи болки, както стана с мен.
Затова с радост предоставям своя телефон и се моля да бъда полезна на много хора чрез професионалистите, които са край мен.:
092/ 4-97-55 и 092/ 5-66-12 Мая
E-mail: elasmen@abv.bg